Вероятно често сте се питали какви задачи, свързани с домакинството можете да възложите на децата си и на каква възраст какви дейности биха могли да изпълняват в къщи?
Да си призная самата аз в бързане да свърша всичко сама, забравям, че мога да възлагам част от задачите на малкия си син. И не само че това ще облекчи мен, а е и много полезно за самия него. Предлагам ви един списък, в който домакинските задължения са групирани в отделни групи, според възрастта, на която детето може да се справя с тях.
0 Comments
Известно е, че творческите упражнения развиват интелекта на детето. Рисуване, моделиране, конструиране (не с конструктор) развиват у детето ви не само въображение, но и неговия творчески и интелектуален потенциал
Ето с какво трябва да разполагате у дома, за да можете да занимавате детето си с творческа работа от втората му годинка нататък: 1. Бои и четки за рисуване. Съветвам ви да не се занимавате с малките тубички за рисуване. Наистина те предлагат богата цветова гама, но пък свършват за нула време, ако истискаме нормално количество за работа, особено когато става дума за малко дете, което рисува със замах неопределени неща. Купете големи туби акрилна или темперна боя, поне 200-300 мл, а ако намерите изгодно и такива от половин литър. Можете да купите трите основни цвята - Жълто, Червено и Синьо + Бяло. От тях можете да си забъркавате всевъзможни комбинации от цветове и то в различни нюанси. (Не, не е трудно.) Също можете да имате у дома и кутия водни бои, с които децата обичат да рисуват по техниката "Мокро в мокро" (Намокряте листа от двете страни, за да залепне на масата и да не се мърда и давате на детето да рисува по него.) Но много лесно можете да си направите водни боички от темперните или акрилните, като изтискате малко боя в бурканче и леко го разредите с вода. По принцип на малките деца не са им нужни много цветове - така че дори един или два цвята са достатъчни, за да нарисуват красива "картина". Що се отнася до четките - купете няколко различни четки, за да може детето само да избере с коя му е най-удобно да рисува. Може да му допадне мека четка, а може да му хареса да рисува с по-твърда. 2. Скицник. НЕ КУПУВАЙТЕ МАЛЪК СКИЦНИК! От опит се убедих колко неудобни за рисуване са малките листи, формат А4. Купете най-добре формат А3 или с размери примерно 30 Х50 см.! На него детето може спокойно да "маца" без да се тревожи, че ще излезе от очертанията на листа. Той дава възможност и за повече творчество. А4 листите са доста ограничаващи. 3. Моливи и пастели. Задължително е да ги имате, особено пастелите. Малките хлапенца обичат много да играят с пастели. Могат лесно да ги държат в ръчичка, а и няма рискове от много изцапване, за разлика от работата с бои. 4. Вълна - за разкош. Може да пробвате интересни техники за работа с вълна. Има много материали в Youtube. От вълната могат да се правят фигурки, цветя и др. Но може също да се използва за апликиране - вместо гланцово блокче. Освен това е много приятна за работа и пипане. Малко е скъпичка, но пък можете да си купите само един цвят или два-три цвята. 5. Силиконов пистолет. Можете да си купите малък силиконов пистолет за около 10 лв. Върши отлична работа за вкъщи. С него можете да лепите всякакви разнообразни материали, които ще ви е трудно да лепите с лепило - като тъкани, дебел картон, събрани от вън естествени "материали" като жълъди, мидички, клонки, цветя и листа.Ще ви спести извънредно много нерви и чудене. 6. Филц Купете си няколко цвята филц А4. Можете да го използвате за различни неща - идеи в интернет много. Понякога, ако го нямате буквално няма с какво да го заместите. Той е удобен защото е плътен, не се нищи, красив е като материал, с красиви цветове, не се мачка много и изобщо е мултифункционален. 7. Лепило Ц200 Също мултифункционално. Най-удобното тук е че можете да работите с него с четка за боички. Задължително е да го имате. 8. Гланцово блокче Понякога е много удобно да се работи директно с гланцово блокче със самозалепващи се страници. Имайте го за всеки случай, то и не струва много. 9. Моделин Моделина и много по-добър от пластелина. Можете да правите от него много вариации - освен фигурки, можете например да го залепите върху картон с Ц200 и върху него да направите апликации с макарони. Можете да си направите матрица за отпечатък от ръчичка или краче. Можете дори да "рисувате " с него като го разстилате с пръсти върху бял картон. Ако не ви се дават 16 лв. за 4 цвята моделин, можете да си направите домашен пластелин - по евтино и в по-голямо количество, а почти същото като консистенция. Цената на всички тези материали общо ще ви струва около 70 лв. Но инвестицията е дългосрочна и си струва. Ето как изглежда този "комплект" у нас. (Домашния пластелин е в хладилника, затова липсва). Сещате ли се за тези прекрасни строители от дърво - малки дървени тухлички, понякога боядисани, понякога с натурален дървесен цвят?... А какво ще кажете да си направите сами такъв?... С части буквално изрязани от дърво? Той ще бъде част от природата, влязла в детската стая на вашето детенце! Трябват ви прости неща - един клон дърво , ножовка и евентуално пила. Може ималко лак - за разкош! Но ние предпочитаме натуралния вид. И така - намерете някой подходящ паднал клон. Не режете от дърво, а потърсете просто сред междублоковите пространства. У нас, в България, лесно ще намерите материал. Нарежете с ножовката клона на малки части. Внимавайте някои от частите да са еднакви по дължината си, за да могат да образуват подобие на строителни елементи и да се използват за строеж примерно на мостове или сгради. Ако искате можете да ги лакирате, или боядисате. Накрая - пожелание - ушийте красива платнена торбичка, където вашето хлапе да си ги съхранява, когато свърши с играта. Кутия, също ще свърши работа. Така ще спестите между 10 и 50 лв. И ще създадете много по-широко поле за изява на въображението на вашето дете.
източник: http://countingcoconuts.blogspot.com/ Значение на играта Не мога да ви опиша колко е важна играта за децата. Тя е от съществено значение за тяхното развитие - социално, физическо , емоционално и познавателно . Децата се учат за света около тях и за самите себе си чрез игра . Те използват всичките си сетива в своята игра, особено през първата година . В основата на играта е проучването. Децата обичат да проучват независимо от възрастта, на която са. Децата експериментират с всичко, дори когато на нас не ни харесва. Но всичко това е част от тяхното основно обучение. Играта създава основа за учене . Аз също вярвам, че играта е от съществено значение за щастливи и здрави деца и е съществена част от забавлението в детството и в семейството. Играта на открито е една от най- важните видове на играта. Ето някои факти, които открих в Loveoutdoor.net : 32 %о от децата никога не са се катерили по дърво 25 % т от децата днес никога не са се търкаляли надолу по хълм 46 % от родителите забраняват на децата си да играят на открито, поради трафика на автомобили 44 % от родителите казват, че са имал повече свободна игра, когато самите те са били деца, отколкото днешните деца правят това 90% от възрастните са играли редовно на своята улица като деца. 1 от 3 деца днес нсикога не играят на улицата Намаляването на време за игра навън на децата, или посещението на забавни мероприятия навън заедно с родителите им е между основните причини за влошаването на психично здраве сред младите хора . ((Фондация за психично здраве , 1999 г.) Да осигури игра навън за детето е едно от най-добрите неща, които един родител може да направи за здравето на детето си: играта навън изразсходква повече калории, отколкото играта в клубове и занимални. ( Да направим живота на децата по-активен , University College London , 2004) Децата, които играят на открито редовно е по-малко вероятно да развият късогледство ( Nature Genetics, 2013 г.) 63% от родителите смятат, че най-голямата заплаха за децата, които играят навън са пътнотранспортните произшествия ( ICM за 2010) 25 % от децата и юношите казват, че движението на превозни средства е основна причина да не играят в близост до дома си. ( ICM , 2007) "Музикални букви" е една прекрасна игра, защото носи не само забавление, но и упражнения, танци и помага на децата без усилия да научат и запомнят буквите. Напрактика това е старата популярна игра със стол, само че направена с големи картони, на които има изписани букви. Първо ви трябват големи правогълъници, с изписани или апликирани букви. Разпръснете буквите по пода, така че децата да могат да танцуват върху тях. Пуснете музика. Когато музиката спре извикайте високо една от буквите., а децата трябва да седнат върху тази буква. Какъв по-добър начин за децата да научат буквите? Изберете първо по-лесни букви, а в последствие може да използвате по-трудни за учене букви, като Й.
Можете да ползвате играта и с цифри вместо букви, а защо не и думи, след като са научили буквите? Много ви препоръчвам тази игра. Моите момичета я обожават. Източник: http://letkidsbekids.co.uk/activities/musical-letters
Например все по-рядко ще видите майка бутаща количка, в която детето си седи спокойно. Вместо това, по-често срещаме майки, бутащи празна количка с една ръка , опитвайки се да държат с другата понатежало вече бебе. Защо е така? В най-лошия случай, бебето страда от хиперактивност. Но това обяснение е валидно само за единични случаи. По-вероятно е на детето да не му е комфортно в детската количка и то да търси по-удобно и уютно местенце в прегръдката на мама. В количката детето може да се почувства зле, защото му е топло или студено, или го притеснява шума на улицата...А може би просто на малкия човек не му е интересно, или пък му е тъжно да се движи на известно разстояние от майка си. Защото когато бебчето не усеща дъха, пулса и миризмата на най-близикя си човек, то изпада в стрес, изпитва страх от загуба и си мисли, че е в беда.
Проблема с возенето в количка може да се реши по различни начини. Първо започнете да приучвате детето да стои в количката не само на улицата, но и у дома. Разхождайте го в количката у дома, докато го приспивате. Опитайте се да му предложите няколко вида детски играчки, предназначени за разходка в количка. Може да носите навън също полезни неща като детски бисквити, сок и чай. Навън следете дали детето не е претоплено в количката или пък не му е студено. Когато сте на разходка движете се настрани от платното с колите. Често количката се намира точно на нивото, на което се разпръскват отработените от превозните средства газове. Неприятно за детето е и непрестанното друсане, дължащо се на лошите ни настилки. Затова, когато има твърде много дупки е добре да вземете детето на ръце. Най-важно е да поддържате интереса у детето към заобикалящата го среда. Дайте му максимално вниманието си, разказвайте му колкото може повече неща, за това къде минавате и за света около него, опитайте да поддържате процеса на обучение за околния свят, който то да види от вашата гледна точка. Това ще му помогне в бъдеще да не се чувства самотно , пренебрегвано и несигурно . Направете всичко, което можете, за да накарайтае малкото да забрави за вашите ръце. Ако ви очаква по-дълъг маршрут е необходимо да разнообразявате видовете движенията на бебето. Например: известно време го возете в количката, после малко го понесете. За жалост, ако детето е по-тежко дори и няколко минути носене е трудно. Тук на помощ може да дойдат различните приспособления за носене на бебето като колани, шалове, слинг, хипсит, раници, кенгуру . Най- лек и удобен за ползване е Хипсит. Неговия опростен дизайн ви позволява незабавно, без много суетене и вдигане на шум с катарами или халки, без да се мъчите с много каишки да вземете детето в себе си, а после лесно да го сложите в количката или да го пуснете на земята. Хипсит е приспособление за носене на детето, който представлява малка твърда седалка, прикрепена към талията със специално разработен колан. Той е специално разработен, за да се намали натоварването на гърба и ръцете на майката. Най-важното при него е, че теглото на бебето се прехвърля към бедрата и таза на майката. Поради това, майката чувства много по-малко тежестта на детето, което се намира в естествена и удобна позиция, идентична на носенето на хълбок. Хипсит не само помага да се избегнат болки и изкривяване на гръбначния стълб в гърба, но също така освобождава и ръцете на носещия човек. Хипсит е незаменим за ходене на дълги разстояния и туризъм, както и за места с голяма концентрация на хора. Може да се използва като допълнение към количката, или като самостоятелно, средство за придвижване. Хипсит ще помогнат на вас и вашето бебе винаги да се чувствате комфортно, по-уверени и динамичени. Източник: http://hipseat.com.ua/index.php Приятели, радаваме се да споделим с вас новия имидж на нашия сайт... иииии.... още повече се радваме да ви кажем, че цената на Хипсит вече е 65 лв!!!
Не се бавете, а споделете и купете така нареченото "ново чудо" в грижата за нашите мъници! Весели разходки и много щастливи моменти с нашия Хипсит! Отговорът на този въпрос е известен на всички майки от страната на изгряващото слънце. При първото си посещение в Япония пътувах с токийското метро. До мен седна мъничка млада жена, която изведнъж започна да говори на висок глас. Аз се стреснах, огледах се, но така и не разбрах на кого говори тя. Когато я разгледах по-внимателно, забелязах, че на гърдите си тя носеше бебенце на около два месеца в кенгуру. Жената напълно сериозно разказваше на това мъниче къде отиват, на коя спирка ще сменят влака и какво ще правят след това. Никой от околните, освен мен, не се учуди на поведението на тази японка. За разлика от Русия, в японските градове доста по-често можете да срещнете майки с малки деца на улицата и на обществени места. Можете да ги видите във всеки магазин, в кафене, във фризьорски салон. А майки с деца на гърба или, по-скоро, на гърдите, каращи колела или малки скутери, са обичайна черта от градския пейзаж. При нас също се появиха специални ранички за носене на деца. Те се срещат и в други държави в Европа и Америка. Японците не само изпреварват всички, но стигат и по-напред — в магазините за дрехи за майки и деца се продават палта и якета, които могат да се обличат върху детето, което седи в раничката или в специални „джобчета”. Такова яке има две качулки: една за майката, а друга, по-малка — за детето. А от яката се подават две глави! Няма страшно — това не е природна аномалия и не са сиамски близнаци, просто майката е излязла от дома си в дъжда и е облякла едно яке за двама — за себе си и за детето. Създава се впечатление, че японските майки никога не се отделят от децата си и решават всички свои проблеми в тяхно присъствие. И това не са модерни тенденции във възпитанието на децата, а проява на една от най-старите и дълбоки културни традиции в Страната на изгряващото слънце. Близко общуване Малкото дете винаги е било близо до майка си. В миналото майките просто са завързвали бебетата с парче плат на гърба или на гърдите си, както им е по-удобно, в зависимост от това, какво е трябвало да вършат: да работят на оризовата плантация, да приготвят храна или да се грижат за по-големите деца. Семействата са имали много деца, и когато се е раждало още едно дете, майката е премествала предпоследното дете (обикновено на една годинка) на гърба на най-голямото дете. По този начин детето се е превръщало в неволен свидетел на игрите и учебните занятия на своята сестричка или братче, които са ходели на училище с малки деца на гърба. След година-две детето е започвало да тича само, а на по-големите са поверявали следващото братче или сестриче. Съвременните японци имат само едно или две деца. И въпреки това, повечето жени, след като се оженят, напускат работа и се посвещават на дома и семейството. Когато децата поотраснат, жената може да се върне на работа, но това ще бъде по-скоро второстепенна дейност на непълен работен ден. Когато децата тръгнат на училище, те също се нуждаят от много грижи и не е прието майката да ги поверява на някой друг. А и всяка вечер задължително трябва да се посреща бащата от работа с приготвена вечеря. Разбира се, ако семейството има малък бизнес, например магазинче или кафене, то майката работи там, както винаги с „дете на ръце”. Много чужденци се учудват от факта, че японските дечица първо се научават да говорят, а след това да ходят. Но за японците това е съвсем естествено. Майката непрекъснато говори с детето, обяснява му какво прави, шегува се с него, пее му песнички, постоянно повтаря тези думи, които детето първо трябва да запомни, и рано или късно детето започва да ги повтаря. Разбира се, децата „на ръцете” на майките си не само се запознават със света и се учат да говорят. През по-голямата част от времето те просто спят. Между другото, способността да се спи във вертикална и често неудобна позиция, придобита през ранното детство, се запазва при японците през целия им живот, и това е още една от характерните национални черти. Японците от малки са научени да се отпускат в неудобни пози и спокойно си дремят в метрото или в автобуса, заспиват на скучни обществени мероприятия, на концерти, а гледката на заспал човек с широко отворена уста и даже леко похъркващ не шокира никого и не се счита за неприлична. Да си вземеш минутка-две сън — това е толкова важно в забързания живот на XXI век! Не можеш да работиш като всички – не работи Явлението „работеща жена с дете” трудно се побира в съзнанието и възприятието на японците. Да дадеш на някого детето си, за да отидеш на работа, означава да натовариш някого със своите задължения. Общественото мнение не одобрява това. Даже ако една жена с дете работи, тя не може да разчита на снизходително отношение от страна на шефове и колеги. Например, в големите фирми и корпорации има традиция да се остава на работа след края на работния ден. И понякога само, за да се пийне по биричка с колегите или да се погледа спорт. Но задължително целият колектив и никой не може да си тръгне, докато не си тръгне шефът. И ако майката бърза да се прибере при детето си, тя сякаш се противопоставя на всички. Японците и японките не допускат такава възможност. Ако не можеш да работиш като всички— не работи. Жената с дете може да се чувства комфортно в психологически план именно вкъщи — там тя изпълнява своите задължения, без да бъде в тежест на някого. А доходите на съпруга са напълно достатъчни за водене на нормален живот. Съществуват и детски градини „етиен”, в които можеш да дадеш детето си обикновено за няколко часа на ден. Там се организират занятия за развитие и естетическо възпитание, децата се учат да създават приятелства и да бъдат учтиви. Майките често посещават занятията, учат техниките на обучение и след това ги повтарят с децата у дома. Майките и децата играят и се разхождат заедно. Разбира се, това не е задължително – майката може да отиде на пазар или да свърши някоя домакинска работа. Към Министерството на социалното развитие и здравеопазването съществуват и специални детски учреждения „хоускусьо”, които приемат деца за целия работен ден. Но те са много малко на брой. Традиция след традиция Но да си непрекъснато „вързан” за детето си е много тежко, ще кажат нашите жени. Кога идва време за почивка? В Япония се запознах с рускинята Татяна Киреева – тя е омъжена за японец и има двама сина. „Когато детето заспи, си лягай и ти — ми казваше съпругът ми, си спомня Татяна, — а когато детето се събуди, ставай и се залавяй за работа”. — Мъжът ми сам ми демонстрираше как се възпитават деца според японската традиция — казва Татяна. — Той умело прикрепваше детето на гърба си и миеше чинии, гладеше и през цялото време говореше с детето, пееше му песнички. През това време момчето не плачеше, гледаше с ококорените си очички и се стараеше да хване различни неща. С времето и аз започнах да правя така: слагах едното дете на гърба, другото го хващах за ръката и нямах никакви проблеми – ходехме заедно по магазини и на разходка. Наистина децата изобщо не мрънкат – те виждат, че майка им е заета с някаква работа. И когато разказвам на детето за тази работа, то като че ли участва в нея и вероятно на подсъзнателно ниво усеща своята съпричастност и отговорност. Малките деца и през нощта са заедно с родителите си. Още докато учих японски в университет, в някои класически японски произведения бях срещнала случки от живота на обикновени семейства, които тогава ми бяха изключително непонятни и предизвикваха доста въпроси. Например, майката е съкрушена от мъка, детето й е починало, задушено от гърдите й. „Как става тази работа, как може да се задуши дете при кърмене?” — се чудех аз. Всичко ми стана ясно, когато видях традиционния японски дом и разбрах, че и преди много време и сега малките деца спят заедно с родителите си в едно легло. Тук следва да споменем още една японска традиция. Японците спят върху татами — тръстикови рогозки, с които е покрит подът в къщата. При горещия субтропичен японски климат спането върху рогозката е по-приятно – през нея преминава въздух и прохлада. В съвременния японски дом татами също намира своето място, и въпреки че сега то е по-скъпо от дървена или каквато и да било друга подова настилка, поне една стая в дома се декорира в традиционен японски стил. Производителите на мебели предприемат огромни усилия, за да рекламират легла, но без особен успех. Японците слагат върху покрития с татами под големи, широки дюшеци. Мястото за спане е доста обширно и както казват, е много полезно за гръбначния стълб. Най-малкото дете винаги спи с майка си под една завивка, ако поиска да яде през нощта — тя веднага му дава да сучи, ако му е студено — тя го стопля с тялото си. Но ако преди детето е било премествано под отделна завивка след раждането на следващото дете, то сега, когато средностатистическото японско семейство има не повече от едно-две деца, детето продължава да спи под една завивка с мама до осемгодишна възраст, а понякога и след това. — А как правите секс? — не можах да се сдържа и попитах своя познат сенсей Кусаки. — Да, не е много удобно, — призна той, — през цялото време трябва да гледаш дали детето не се е събудило. А Йосио-тян, дъщеричката на господин Кусаки, по това време вече е навършила 10 години. Защитната аура Родителите продължават да носят детето си на гърба или на ръце, докогато то иска това. Родителите винаги са готови да дадат на детето своето „амае” (от яп. „амаеру” — „грижа се, обичам”). В съвременното японско общество не само майката се занимава с детето. В почивните дни в лунапарковете и на местата за почивка ще срещнете много семейни двойки, а децата носи таткото. Отстрани може да ви се стори, че никой никога не се кара на децата. Една от особеностите на японската речева култура е да не се изразява всичко с думи. Затова японците много лесно усещат настроенията и мнението на събеседника интуитивно. Японците възпитават преди всичко, като дават личен пример. Децата много лесно усещат недоволството на родителите. И биват наказвани с лош поглед или неодобрително мълчание. Японците имат и още един метод за възпитание — „изгубеното дете”, на японски „майго”. Когато на детето му омръзне да бъде непрекъснато завързано за майка си и започне да проявява любопитство и самостоятелност, никой не го спира, а… само му предоставят възможност „да се изгуби”. За щастие, в Япония никой не краде деца, транспортът е доста по-безопасен, хората по улиците са сдържани и което е също много важно – обществото е идентично, монокултурно. Всички хора много добре знаят този номер и помагат на „майго” да намери мама. При това помагат спокойно, без полиция и излишни нерви, а майката се намира някъде наблизо и околните я виждат. Те помагат на детето да се ориентира, но му дават и възможност да усети колко е лошо да бъдеш „майго”, да изгубиш своето „амае” и колко е хубаво да намериш всичко това отново. А след това обикновено детето не прави повторни опити да избяга от майка си. Възрастните учат децата да спазват нормите за обществено поведение— благодарност, извинение, уважение към възрастните, невъзможност да попречиш на някого, да се държиш като всички. Да се различаваш от останалите и да привличаш внимание не е прилично. Може би затова децата се срамуват да плачат пред непознати. В такива ситуации, разбира се, им дават за пример другите деца: „Виж, никой не плаче. Как ти се плаче на теб?” Но по-скоро се използват положителни примери, а не отрицателни. За отрицателен пример могат да посочат нас, европейците, и да кажат на детето: „Ти да не си чужденец? Защо се държиш така?” Ето така растат малките японци – в постоянен емоционален и физически контакт с родителите си. Здравата родителска прегръдка, която детето получава при първо свое желание, създава защитна аура около детето, и това усещане му дава спокойствие и увереност. Защо да плаче тогава? източник:dama.bg Скъпи приятели,
с удоволствие ви съобщаваме, че ще участваме в благотворителен базар на фондация "Искам бебе" във Варна. Базарът ще се проведе на 26- 27 и 28 юли 2013,от 16:00ч до 20:30ч на входа на Морската градина до арката. Всеки, който иска може да дойде и да пробва нашия Хипсит. Един брой ще бъде продаден, а средствата дарени на фондацията за подпомагане на двойки с репродуктивни проблеми. За да има повече бебчета! |